РАДИНА АЛЕКСИЕВА Е РОДЕНА НА 14 МАРТ 1997 ГОДИНА В ГРАД ПЛЕВЕН. КАТО ДЕТЕ РАДИНА СЕ Е ЗАНИМАВАЛА С РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТАНЦИ. ОБИЧА ДА ПИШЕ, РИСУВА И ДА МЕЧТАЕ…
ТЕАТЪР НА ЕКРАН представя Радина Алексиева, актриса от трупата на ДКТ ,,Васил Друмев" гр. Шумен... Попитахме я 19 въпроса, за да можете да я опознаете още по-добре...
КОЯ Е РАДИНА АЛЕКСИЕВА?
Радина е съвкупност от всички противоположности. Хаос и ред. Лудост и абсолютна нормалност. Дете и жена. Вода и огън. Дом и бягство. Реалност и сън. Бедствие и съграждане.
Радина е „всичко, всичкото без предели.“( – из „Жена“ от Ина Герджикова.)
Не смятам, че една жена би могла да бъде описана по друг начин, различен от стих. Жените сами по себе си, са поезия, в различна форма, в различна стъпка, в различен стил. Но все поезия. Създадена, за да събужда чувства.
Кадър от актьорския прочит върху стихотворението "ЖЕНА" на Ина Герджикова...
КОЕ Е ТОВА НЕЩО, КОЕТО ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ ЗА ТЕБ?
Има много неща, които и самата аз не зная за себе си. Продължавам да се откривам всеки ден по малко. Пък и смятам, че никога не можем да познаваме някого напълно.
Тогава къде е интересното?
Хората са като книга, чиято последна страница остава винаги празна…
Снимка от "ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КОЙ Е ТВОЯТ СКРИТ ТАЛАНТ?
О, имам много скрити и не-скрити таланти. Ха-ха. Всъщност, всичко е в областта на изкуството. Обичам да рисувам, да пиша и да танцувам. Открих, че мога да правя много повече, отколкото някога съм си мислела. А може би животът ме принуди да мога. Но всъщност не е толкова важно какво можеш да правиш, а кое е онова нещо, в което влагаш душата си.
Снимка на Радина от репетициите на "ИМПРО МИШ-МАШ" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ СЪВЕТ, КОЙТО СИ ПОЛУЧАВАЛА?
„Мамка му, какво толкова може да стане, ако опиташ?“
А КОЙ Е НАЙ-ЛОШИЯТ СЪВЕТ, КОЙТО СИ ПОЛУЧАВАЛА?
Обикновено не се вслушвам особено в съветите на другите. Така че ми е трудно да ги категоризирам. Но все пак - „Не рискувай, сега не му е времето.“.
КОЯ Е КНИГАТА, КОЯТО ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ?
В живота на всеки човек има по една или няколко книги, които трябва да прочете. Но те са различни. За всеки. Те се отнасят до различните периоди на съзряване на дадената личност и не бива, и не могат да са еднакви за всички.
Не знам коя е моята книга. Все още не съм я открила. А може би все още не съм я написала…
Но книгата, която ми даде сила в много тежък момент беше „Подсъзнанието може всичко“.
Снимка от "ЗАЕШКА ДУПКА" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КАК ЩЕ ОПРЕДЕЛИШ АКТЬОРСКОТО МАЙСТОРСТВО С ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ?
Възможността да изживееш повече от един живот.
Кадър от задкулисната реклама на "ЗАЕШКА ДУПКА" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КАК ЩЕ ОПРЕДЕЛИШ СЕБЕ СИ С ТРИ ДУМИ?
Мечта. Мисъл. Магия.
Снимка от "ТОВА НЕ Е ТЕАТЪР" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КОЙ ОТ ПЕРСОНАЖИТЕ, КОИТО СИ ИГРАЛА, Е ЛЮБИМИЯТ ТИ?
Не мисля, че има правилен отговор за това. Когато играеш, ти се превъплъщаваш напълно в дадения персонаж. Той става част от теб, ти ставаш част от него и не можеш да избягаш от това. Затова и двама актьори никога не могат да изиграят някой персонаж по един и същи начин.
Понякога трябва да извървиш определен път, за да достигнеш своя герой, за да го разбереш. А понякога просто знаеш. Тогава не ти е нужно нищо, за да го изиграеш.
Просто трябва да разтвориш душата си. И да я дадеш на публиката.
Да си актьор означава да си склонен да разкъсваш душата си и да подаряваш частици от нея на различните герои, които ти се налага да изиграеш. Понякога повече, понякога по-малко.
Няма как да не обичаш нещо, в което си вградил душата си…
Има обаче един персонаж в моята кариера, който обхващаше някакво до този момент непознато за мен пространство в душата ми. Тя ме накара да замисля за наистина важните неща.
Лора от „Това не е театър“ или Лора от късометражния филм „Лора“, тъй като филмът се превърна в част от спектакъл.
Лора е може би комедийна извадка от съвременното общество, но в себе си носи една тъга, която много се доближи до моята лична.
Пък и тя беше написана за мен. Не може да не ми е любима.
Снимка от късометражния филм "ЛОРА" (2022)
РАЗКАЖИ НИ ИЗМИСЛЕНА ОТ ТЕБ КРАТКА ИСТОРИЯ?
Не съм по кратките неща. Особено пък по кратките истории. Но ще споделя нещо подобно…
Писмо на гроба ти оставям
Писмо на гроба ти оставям.
Толкова неща искам да ти кажа.
И щом отворя уста да заговоря ,
излиза само ридание.
Написах ти писмо,
за да е уж по-лесно.
Ще ти чета.
Ще ти чета, както ми четеше ти,
когато бях дете.
Ще ти чета, а ти поспи.
Поспи и ти, както заспивах аз,
легнала в скута ти.
Ще ти чета, ще ти разкажа.
Всичко ще ти кажа.
Че ми липсваш, че не разбирам.
Нищо не разбирам.
Че не мога да приема, че те няма.
Че не мога да простя.
Че още чувам стъпките ти
в старата ти къща.
Че те усещам там.
Че отивам и се моля всеки път
да ми отвориш ти вратата,
да ме посрещнеш на прага
и да ме обвиниш, че съм се забавила
толкова много
този път.
И пак да ми кажеш кое е грешно
и кое е правилно
и как да постъпя….
Оставих писмото на гроба.
Затворих очи.
Плаках.
И небето плака.
Дълго плакахме заедно.
Аз за теб, то за мен.
От писмото поникнаха цветя.
Жълти лалета.
Никога няма да спреш да ми липсваш, бабо.
Прибрах се вкъщи
и си посадих
жълти лалета
в саксия.
КОЙ Е АКТЬОРЪТ, КОЙТО ТЕ ВДЪХНОВЯВА?
Няма нито един човек, актьор или не, който може да обедини в образа си нужното за мен вдъхновение.
Вдъхновяват ме частици от различни образи, вдъхновяват ме дадени истории, вдъхновяват ме любови.
Затова, ако трябва да отговоря на този въпрос възможно най-точно, най-много се вдъхновявам от собствените си демони.
Кадър от "НОНУМЕНТ 2.0" , продукция на ,,ИНФОРМБЮРО" и ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КАКВО ТЕ ЗАПАЛИ ПО АКТЬОРСКАТА ПРОФЕСИЯ?
Мисля, че този огън винаги е горял и никога не е имало възможност да бъде потушен, и сега няма. Не мога да си представя да правя нещо друго, различно от изкуство. Същността ми е такава.
Спомням си. Бях много малка. И всички баби и лели, които идваха на гости вкъщи са ме питали „Каква искаш да станеш като пораснеш голяма?“. Отговаряла съм им, че искам да стана актриса, защото само така мога да бъда всичко, което съм си намислила. Мечтала съм да бъда сериен убиец, полицай, таксиджия, продавач и магьосник. Е, само едно нещо ги е обединявало.
Пък може би винаги съм го знаела. Че трябва да бъда актриса. Вярвам, че някои неща просто са предопределени да се случат. И колкото и да бягаш, рано или късно, те те застигат.
Актьорската професия за мен е такова нещо. Написано. Предопределено. Сякаш никога няма да бъда цяла, ако не я практикувам.
Снимка от "ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КОЯ Е ЛЮБИМАТА ТИ ПИЕСА И ЗАЩО?
Имам толкова много любими… „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш, „Отблизо“ от Патрик Марбър, „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, „Бели нощи“ от Фьодор Достоевски (въпреки, че не е пиеса, а повест).
Защо? Ами, може би защото винаги съм мечтала да ги изиграя. Може би защото откривам частици от себе си в образите на тези жени. Може би защото всичките те по един или по друг засягат темата за свободата и нейните измерения.
ВЯРВАШ ЛИ ВЪВ ВТОРИТЕ ШАНСОВЕ?
Разбира се. Светът се гради върху вторите шансове. Вторият шанс е онова, което те стимулира да си по-добър от първия път.
С КОЯ ИЗВЕСТНА ЛИЧНОСТ МЕЧТАЕШ ДА ИГРАЕШ?
Хм.. Може би Жана д`Арк.
Кадър от концерта - "ИСКАМ ДА ЧУВСТВАМ" на ДКТ ,,ВАСИЛ ДРУМЕВ" ГР. ШУМЕН...
КОМЕДИЯ ИЛИ ДРАМА?
Едното не може да съществува без другото. Като в живота.
ФИЛМЪТ ИЛИ СЕРИАЛ, КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА ТИ ОМРЪЗНЕ ДА ГЛЕДАШ?
Много ми се искаше да отговоря на този въпрос някак по-театрално и да кажа някоя велика класика, ха-ха.
Но наистина не мога да си изкривя душата. Всяка Коледа си правя маратон с филмите на „Хари Потър“. И ако трябва да кажа какво толкова ми харесва - не мога, наистина.
Просто ме карат да се чувствам „у дома“, а това е най-великото чувство, което човек може да изпита.
КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ МЯСТО В ТЕАТЪРА?
Театралните сгради, особено по-старите, са като едни необятни замъци. И независимо колко години си работил в даден театър, винаги се намира по една малка забутана стаичка, която никога не си виждал. И обикновено в тази стаичка са скрити милиони малки неща – предмети, фибички, перуки, костюми, които някога са оживявали на сцената. Те носят някаква история, някаква стара история, която никой вече не помни. И когато се докоснеш до тях, я усещаш. Някак странно чувстваш душата на предмета. На мястото. На миналото. А миналото винаги е било по-велико от настоящето, просто така е устроен светът.
КАКВО НИ НОСИ ТЕАТЪРЪТ И ЗАЩО ЗРИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ХОДЯТ НА ТЕАТЪР?
Театърът е единственото живо изкуство. То се случва на момента и никога не може да се повтори. Както не се повтарят миговете в живия живот. Един спектакъл може да бъде различен всеки път, просто защото зрителите в салона са различни. Те дишат по различен начин. А актьорите, които сами по себе си са инструмент в ръцете на публиката, улавят техния дъх и го завъртат в една своеобразна вихрушка от емоции, истории, мигове и случвания. А всички ние имаме нужда да се пореем малко понякога – в някой чужд живот, в някоя чужда история, някъде далеч – „през девет планини в десета“. Имаме нужда да се изгубим, за да може да се открием отново. Та.. елате на театър, хубаво е. Там се диша по различен начин.